Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св Неделя” на 16 април 1925г

svnedelya-atentat

Много неща са казани и изписани за кървавия Велики четвъртък – 16 април 1925г. когато дейци на комунистическата партия взривяват столичния катедралвн храм „Св Неделя“ (Св. Крал). Злодейството е осъдено като най-смъртоносен терористичен акт, при който загиват над 200, а ранените са над 500 – представители на българския военен, политически и обществен елит. Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“ герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Загиват много жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди.

При цялата популярност на атентата и последиците от него, считаме за позорен факта, че списъкът с имената на жервите вече 84 години не е широко известен. Стотици човешки имена, стотици семейства, неродени деца, съсипани съдби … са превърнати в статистика.

Ние от „Един завет“ решихме да поправим този пропуск. Издирихме, набрахме и публикуваме най-пълния списък на убитите и ранените при атентата – днес, през Страстната седмица на Христовите мъки, в навечерието на годишнината от престъплението.

Има нещо символично във факта, че комунистите извършват масово убийство на българи в деня, в който Юда е предал Спасителя. Онова, което куршумите на врага не успяха да направят в четири поредни войни, бе сторено от хора, наричащи се българи. Сториха го в православен храм, по време на литургия…

Нашата вяра ни учи, че след предателството на Юда и тържеството на злото винаги настъпва Възкресение. За нас българите като нация то ще дойде ако помним своите покойници, поменаваме душите и се учим от историята им.

Бог да ги прости!

svnedelya-atentat12

I. Народни представители:

А) Убити

д-р Н.Колушев;

Константин Георгиев (ген)

Н. Рачев (майор)

Хр. Цанев

Б) Ранени:

Ал. Цанков;

Григор Василев;

Д-р Борис Вазов – подпредседател на НС

Д-р Владимир Руменов;

Иван В. Петров;

Иван Харизанов;

Кимон Георгиев (подполк);

Никола Кямилев;

Христо Господинов;

II . Генерали:

А) Убити

Александър Давидов;

Стоян Пушкаров;

Григор Кюркчиев;

Иван Попов – участ.четата на Ф.Тотю, герой от четири войни..

Иван Стойков;

Иван Табаков;

Калин Найденов

Константин Георгиев (и нар.пр.);

Кръстю Златаров

Павел Павлов;

Петър Лолов;

Станчо Радойков;

Стефан Нерезов;

Б) Ранени:

Александър Кисьов;

Александър Протогеров;

Атанас Назлъмов;

Васил Кутинчев;

Владимир Вазов – „героят от Дойран“;

Георги Тодоров;

Дим. Мустаков;

Иван Аврамов;

Иван Дипчев – син на Райна Княгиня;

Иван Додов;

Иван Фичев;

Иван Шишков;

Иван Шкойнов;

Никола Иванов;

П. Сантурджиев;

Православ Тенев;

Симеон Добревски;

Стилян Ковачев;

Христо Н. Петрунов;

III. Офицери:

А) Убити

Александър Руев – полк;

Александър Матов – м-р;

Ан. Сребров – полк;

Ат.Сарайдаров – полк;

Георги Гъдев. – ротм;

Георги Кисьов – подполк;

Георги Ценев – пор;

Д. Бърков – полк;

Д. Грънчаров – полк;

Д. Недялков – полк;

Евлоги Тодоров – подполк;

Иван Върбанов – полк;

Иван Георгиев – подполк;

Иван Йонков – полк;

Иван Манчев – полк;

Иван Миликиев – подполк;

К. Дацов – кап;

Марин Костов – кап;

Н. Панов – кап;

Н.Недялков – кап;

Н.Николаев – подполк;

Никола Рачев – м-р (и нар. представител, секретар на военния съюз)

Сергей Копаранов – подполк;

Спиродон Михайлов – полк;

Ст.Жостов – полк;

Стефан Нойков – полк;

Т. Василев – кап;

Т. Пантов – полк;

Цочо Ликов – пор;

Б) Ранени:

Ангел П. Ангелов – полк;

Андрей Кръстев – подполк;

Асен Димитов – кап (2);

Асен Димитров – кап;

Асен Ю. Пачеджиев – м-р;

Аспарух Коларов – подполк;

Атила Г. Силати – полковник;

Бею Банов – полк;

Борис Димитров – кап;

Васил Таслаков – полк;

Велю Маринов – ротм;

Владимир Ангелов – подполк,

Владимир Стоянов – полк;

Гарабет К. Печеян – пор;

Георги Д. Бърнев – м-р;

Георги П. Куюмджиев – полк;

Георги Станев – полк;

Грогор Цеков – полк;

Д. Константинов – полк;

Дим. Ранчев Георгиев – кап;

Димитър Брадел – пор;

Димитър В. Писаров – ротм;

Димитър Порков – подполк;

Динчо Славчев – кап;

Драгни Трифонов – подполк;

Иван Г. Греченлиев – м-р;

Иван Свинаров – подполк;

Йордан Георгиев – пор;

Йордан Д. Касъров – зап. Оф;

К. Соларов – полк;

Кимон Георгиев – подполк;

Кирил Велев – пор;

Константин Аврамов – полк;

Константин Арабов – полк;

Константин Д. Аврамов – подполк;

Константин Попов – полк;

Константин Сариков – полк;

Коста Григоров – полк;

Коста Йончев – пор;

Крум Побиенски – кап;

Любомир Стоянов – полк;

Матьо Христов – полк;

Найден Андреев – подполк;

Наню Ал. Табаков – пор;

Нешо Берберов – полк;

Никола Ив. Кръстев – кап;

Никола Иванов – подполк;

Никола Колев – полк;

Никола Кямилев – полк, нар. Представител;

Никола Няголов – полк;

Никола Попов – м-р;

Никола Сапунаров – полк;

Никола Симеонов – кап;

Никола Станимиров – полк;

Отон Барбар – ;

Павел Лютов – полк;

Панайот Д. Скрински – пор;

Пенчо Златев – подполк;

Пеньо п Кръстев – полк, нач въздухопл;

Петко Велков – м-р;

Петко Златев – полк;

Петко Радулов – пор;

Петър Костов – кап;

Петър Лобанов – пор;

Петър Пейков – полк;

Р. Дочев – подполк;

Руси Стоянов – подпор;

Сава А. Кочанов – м-р;

Сотир Коматов –зап оф;

Станислав Крайовски – подполк;

Стефан Т. Василев – полк;

Тодор Георгиев – кап;

Тодор Георгиев – полк;

Тодор Иванов – полк;

Тодор Радев – подполк;

Христо Георгиев – подполк;

Христо Д. Вълчев – полк;

Христо Данчев – полк;

Христо Златарев – подполк;

Христо Христов – полк;

Цветан Иванов – подпор;

Янаки Димитров –зап оф;

Янаки Илиев зап оф;

svned-atentat3

IV. Други професии:

А) Убити

Алберт К . Израел – търг;

Алеко Т, Новаков – търговец на ценни книжа;

Александър Енчев – счет. Б.з.банка;

Ангел Г. Якимов – стругар;

Ангел Д. Сребров;

Анета д-р Маркова;

Аспарух Георгиев – чин;

Атанас Делинешев – журналист;

Благой Хр. Станишев – бакалин;

Божидар х. Димитров – агент общ.безоп;

Божил Спасов – фелдфебел 1 п п;

Борис П. Соколов – стражар;

Бука Хаим Примо;

Васил С. Брънчев – адв;

Василка Д. Мутафова;

Верка А. Миланова – ученичка;

Весела Ст. Василева;

Георги Ив. Каранешев – медик;

Георги М. Ботушаров;

Георги М. Христов – Гогата;

Георги Манол.Златарски – чин;

Гуна Кирова Аркалиева;

Димитър Вас. Дойчинов – старши подоф жанд;

Димитър Стоилов – фин инсп;

Димитър Щерев;

Елена Ал. Морфова – детска учителка;

Елена Г. Кисьова;

Ефтим Панайотов – служ кметство;

Иван Г. Стамболийски – чин;

Иван Манчев – комисионер;

Иван Н. Гладнев – адвокат;

Иван П. Тарински – чин;

Иван Шилов – раб;

Кирил А. Катранов;

Койна Руднева;

Константин Г. Маджаров – н-к държ печатн;

Костадина Т. Иванова;

Кръстю Кръстев – н-к канц Нар. Събр;

Лахан Конов Мартинов – чин общ;

Леон Погосев – агент общ безоп;

Мара д-р Ангел Попова;

Мара Кр. Балабанова;

Мариета Г. Тодорова;

Марийка д-р Серякова;

Марин Г. Костов – чин;

Марин Конакчиев;

Мария Ив. Копаранова;

Методи Ил. Кирчев – общ съв-к, адв;

Моис Нисим Леви;

Недю Цветков;

Недялка Георг. Дамянова;

Никола Алексов – кмет на Драгоман;

Никола Гаврилов – инж;

Никола Георг. Панов – адв;

Никола К. Хлебаров – съветник сметн палата;

Паскал Паскалев – адвокат, столичен кмет;

Перка Р. Маркова;

Петко Вълчанов – техн;

Петър Г. Димитров – ученик;

Петър Т. Тончев – старши подофицер;

Роза Дойч. Давидова – ученичка;

Роза Таджер – търг;

Сергей Георгиев,

Симеон Г. Лекарски – частен секретар мин нар просв;

Сокол Петров – д-во „Гургулят”

Спас П. Бобошевски – частен секр мин правос;

Стефан Власаков – управител х-л Кафеджийски

Стефан Златаров – инж;

Стефан Станчев – лекар;

Стефана Иванова;

Стоян Ал. Сивриев – агент общ безоп;

Стоян Н. Мартинков – търг;

Стоянчо Р. Марков;

Тодорка Сава Коева;

Тома Иванов;

Тота Г. Казанджиева;

Тотка А. Миланова;

Христо Сим. Джубелиев;

Цанка Дичева;

Б) Ранени:

Алекс. Чаушев;

Александра Б. Райнова;

Александра Г. Машева;

Александра Коева;

Александър В. Маляков – инсп вътр м-во;

Александър Димитров – чин;

Александър Дипчиков – финансист

Александър Костов;

Александър Петрунов- адвокат;

Александър Рангелов – ефр;

Александър Янев;

Алекси Димитров;

Алекси Михайлов;

Ангел Павлов;

Ангел Ст. Шипковенски;

Ангел Стоичков;

Анна В, Манчева;

Анна Д. Перниклийска;

Анна Ножарова;

Антон Тошков – чин;

Арабов – секретар на свободния унив-т;

Асен Георгиев;

Аспарух Чешмеджиев;

Атанас Дуков – лекар;

Атанас С. Руднев;

Барух И. Меворах;

Богдан Костов – агент общ безоп;

Божидар К. Саев – агент общ безоп;

Бойко Дервентски – чин;

Боню Икономов;

Борис Б. Софрониев – инж;

Борис Гешев – стражар;

Борис Павлов – свещеник

Боян Панайотов – н-к 3 пол у-к;

Васил Алексов;

Васил Георгиев;

Васил Ив. Стойков – воен. Инвалид;

Васил Манов – адв;

Васил Маринов;

Василка Кадиова;

Вела К. Кирилова;

Владимир Боикикев – адв;

Влайко Ив. Вишански – учит;

Гана Кръстева;

Гарабет м. Анжелов;

Гацка Хр. Кирчева;

Георги Балджиев – чин мин вътр раб;

Георги Кирков;

Георги П. Кокошков;

Георги С. Клисаров – стенограф –преводач;

Георги Т. Енчев;

Георги Хр. Стоянов – подоф;

Георги Христов;

Георго Сеиджиев;

Гроздан Д. Джонов – чин;

Д. Гръначров – предс. Училищното настоятелство;

Дим. Георгиев – учител;

Дим. Н. Василев;

Дим. Христов;

Дим. Янев – чин мин войн;

Диманка Хр. Желязкова;

Димитър Д. Георгиев – студент;

Димитър Киров;

Димитър Митрев – студент;

Димитър Стоянов – н-к главното интендантство

Димитър Събев;

Димитър Ходжов – секр. Мин вн раб;

Донка Иванова ;

Драган Соколов – чин;

Драгол Р. Баланов;

Драгомир Петров –чин;

Евгения А. Братоева;

Екатерина Томова;

Елена Каварналиева – вдовица на полк. К. Каварналиев;

Елена Томова;

Еленка Ас. Балканска;

Еленка Я. Бръшлянова;

Еленко Нешов – чин;

Ема полк. Йонкова;

Ефрем Я. Самоилов;

Ефтим Ковачев;

Живка Ст. Тасева;

Здравко Киридамев;

Злати Котоманов – механик;

Иван Велев – журналист;

Иван Георгиев – кмет;

Иван Д. Нейчев – кожар;

Иван Коцев – стражар;

Иван Модев;

Иван Ненов – студентл

Иван Радинов;

Иванка Маринова;

Илия Ангелов – стражар;

Илия Ангелов;

Илия Бенчев – н-к отдел воен мин;

Илия Коев;

Илия Николов;

Илия Петров;

Йордан Великов;

Йордан Гогов;

Йордан Золотов – чин мин фин;

Йорданка М. Войнова;

Йосиф Б. Леви;

Йосиф П. Шамли;

Калиопа Атанасова;

Кармера Манева;

Кирил Г. Попов – чин;

Кирил Панайотов – чиновник;

Кица ген.Шишкова;

Константин Ив. Калчев;

Кортеза К. Киселова;

Костадин Петков – подоф;

Костов – секр. На Н.В. Царя;

Купен Тодоров – чин;

Лазар Влаевски;

Лука Малеев;

Мара М. Маркова;

Мара Т. Тантилова;

Марин Пеев;

Маринка Ив. Манчева;

Мария Господинова;

Мария Коева – милос.сестра;

Мария Н. Фтичева;

Мария Пчелинска;

Мария Радева;

Мария С. Радойкова;

Методи Стоянов – чин;

Мийаил Д. Жданов;

Мила Б. Метлиева – пианистка;

Мириам Л. Х. Пияде;

Михо Дончев – подоф;

Мосиера Тряйчева;

Надежда Ив. Стефанова;

Найден Илиев;

Найден Малеев – адв;

Наталия Г. Георгиева;

Наум Дончов;

Невена Т. Кирова – учителка;

Недялка М. Арнаудова;

Никола Д. Стоянов – ученик;

Никола Ив. Поборников – н-к ЖП служба;

Никола Иванов – полиц пристав;

Никола Михайлов – чин;

Никола Пецов;

Олга Гюзелева Орлова – частна учителка

Панайот Петров;

Паруш Янков;

Паун Тонков – полиц стражар;

Пена Божанова;

Пенко Шотлеков – вет фелдш;

Пенчо Славчев;

Петко Ив. Генчев – чин;

Петрана К. Мартинкова;

Петър А. Богданов – агент общ. безоп;

Петър Д. Петров – подоф;

Петър Еленков – инж;

Петър Перикочев – студент;

Петър Радомиров – чин;

Петър Христов – чин;

Петър Шендарев;

Пею Томов – чин;

Р. Георгиев – ст подоф;

Рада Ил. Съсълова – учителка;

Рада Христова;

Радка . Николова;

Радослав Марков – чин;

Райко Лазаров – ученик;

Рафаил Писев – частен секр мин фин;

Роза Коева;

Руска Ан. Дякова;

Руска Раковска;

Сава Стоев;

Светослав Кожухаров;

Симеон Г. Бочев – книговод Алекс б-ца;

Симеон Георгиев – чин;

Симо Белев;

Сотир Г. Мицаков – частен секретар;

Спас Клисаров;

Ст. Н. Илиева;

Ст. Романски – професор;

Ставри М. Горчаков,

Стамо Якимов – юрисконсулт мин войн;

Станимир Стоянов – магазинер;

Станислав Н. Лазаров;

Станко Каракашев;

Стефан Добрев;

Стефан М. Шиваров – чин;

Стефан Тотев – чин;

Стефан Хр. Панчилов – войник;

Стефан Хр. Танчилов – войник;

Стефан Хр. Халваджиев – юрист мин вътр раб;

Стефка П. Рангелова – ученичка;

Стоян Георгиев – чин;

Стоян З. Мутафчиев – чин мин войн;

Стоян Искренов – фелдф;

Стоян М. Донев;

Стоян Милошев – банков директор;

Стоян Н. Коледаров;

Стоян Тодоров;

Тодор Кацаров;

Тодор Куков – чин;

Тодор М. Дракев;

Тодор Попов;

Тодора А. Попова;

Тодорка Георгиева;

Тодорка Ст. Т. Расилева;

Тонка Колева – ученичка;

Тр. Д. Печеников;

Флоро Топоранов – стражар;

Фотю Мартинов;

Христо Ал. Веселинов;

Христо Г. Мустриков;

Христо Донев;

Христо К. Димитров;

Христо Колебинов;

Христо Лютов;

Христо Николаев;

Цветана Ал. Групчева;

Цветанка Руменова;

Цено Каменов – стражар;

Янка Илиева;

atentat-pogrebenie

Списъкът със сигурност е непълен. Той е съставен от полицейските и болнични регистри за починалите и потърсилите медицинска помощ в самия ден на атентата. Използвани са и последващи публикации на различни обществени организации за засегнати техни членове. Много от ранените в последствие умират от раните си. Военните са посочени с чиновете, които имат към деня на събитието. Тъй като загиват от ръката на враг, не сме посочили кои са действащи и кои – запасни чинове.

За основа на списъка бяха използвани сканирани фототипни страници от книгата „Атентатът в Св. Неделя. Кървавият Велики четвъртък (стенографски записки по делото) “ (София, 1925г) публикувани от Милен Радев- http://www.de-zorata.de/blog/ във форума www.de-zorata.de/forum/ и архива на вече неактивния сайт „oshte.info“. Идеята за публикацията и набора на текста е на Борис Станимиров – администратор на група „Един завет“ във Facebook. Снимките са от www.stara-sofia.com Съдействаха също Димитър Бойков – Dibo – създател на базата данни за българските генерали и Петър Добрев – журналист http://petyr.blogspot.com .
*
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Филм събрал уникални кинокадри от трагедията и разказът на д-р Борис Клайн – правнук на ген. Иван Попов можете да видите ТУК

Трагедията сполетяла България. Статия на Милен Радев, в-к Про& Анти.

Снимки на храма след атентата от сайта Стара София – ТУК и ТУК

This entry was posted on април 14, 2009 at 10:49 am and is filed under последна статия, специални проекти. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

36 коментара to “Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св Неделя” на 16 април 1925г”

Tili Says:
април 15, 2009 в 12:23 pm

Бог да прости невинните жертви! Мисля си и за стотиците осиротели семейства и дечица – как един безчовечен акт може да промени съдбата ни за миг. Толкова черни мигове в нашата история, а тези изверги ни смучат кръвта и до днес.
Прави чест на сайта, че се мъчи да вдъхне памет и достолепие с материалите, които публикува. За съжаление – естественият носител на тези добродетели – Симеон Кобургготски – се съюзи с народните палачи,които извършиха този атентат, за да убият баща му! Няма надежда за България, уви!
Емил Конов Says:
април 15, 2009 в 4:18 pm

Благодаря Ви за възрожденската работа, която вършите не само по повод на този злодейски комунистически акт!

С молба за една малка поправка на фамилията на моя дядо, загинал в атентата, Лахан КОНОВ.

Благодаря и успех на изборите!
Е. Конов
alexandra tsekova Says:
април 15, 2009 в 8:32 pm

blagodarq vi,dostoini balgari,gordeq se,che sam edna ot demokratichno mislestite normalni hora v nestastna postkomunisticheska bulgaria i ne sam izneverila na imeto na moq dqdo-polk.alexandar p. iliev/poch. 1976g./ ,chieto zakasnenie go spasqva. bog da prosti zaginalite.vechna pamet.
Ganchenko Says:
април 15, 2009 в 9:37 pm

И аз искам да изкажа благодарността си към съставителите на този списък.

Надявам се, че все пак ще се намерят доста хора, които да си припомнят за едно от безбройните злодеяния на тази престъпна шайка от подли негодници, наричали се тогава комунисти, а сега социалисти, продължаващи да потискат и се подиграват с един нещастен и до голяма степен обезмозъчен от тях народ.

Но, да се надяваме, че най- сетне чудото ще стане и той ще свърши нещо, като отиде този път да гласува и то както трябва
84 години от атентата в “Света Неделя”. Колко сме се променили оттогава? « Моята Вселена Says:
април 16, 2009 в 2:22 pm

[…] 16 април, 2009 84 години от атентата в “Света Неделя”. Колко сме се променили оттогава? Posted by Цветана under За днешния ден, Коментар, Хора | Етикети: абсурдно, за днешния ден, коментар, промяна, развитие, размисли, тъжно, хора | No Comments Днес се навършват 84 години от извършения от комунистите атентат в “Света Неделя”. Няма да коментирам фактите, те, заедно със списъка с убитите и ранените, са описани много добре тук. […]
Цветана Says:
април 16, 2009 в 4:14 pm

Бог да ги прости.
А не всички ние помним своята история. Или я помним, но не се поучаваме от нея.
Искрено се надявам такива дни никога повече да не се повтарят!!!
Tili, съгласна съм, странно е, че Кобургготски влезе в коалиция с тях. Заради политиката какви ли абсурди не се случват… Надежда обаче вярвам, че има. От всеки от нас зависи да променим случващото се.
Реваншизъм! « Субективният блог на Борис Says:
април 16, 2009 в 10:34 pm

[…] на загиналите и ранените – тук. Вечна им […]
Стан Says:
април 19, 2009 в 7:00 pm

Константин Георгиев е убит 2 дена преди атентата.
Михаил Says:
април 21, 2009 в 3:52 pm

Защо на това място не се постави паметна плоча с тези имена?
Как бихме могли да инициираме подобно нещо (вероятно пред общинския съвет)?
Тук става дума за толкова загинали безсмислено хора, че би трябвало да няма възражения срещу такава идея даже и от „антифашистките“ среди
Стан Says:
април 22, 2009 в 12:46 pm

Паметна плоча и сега има, но не с имената. Специално за офицерите може МО може да направи нещо. Паметна плоча със званията, имената и по-големите достижения на офицерите мисля, че ще илюстрира добре колко голяма е загубата.
мими Says:
май 13, 2009 в 11:18 am

Поклон пред памета на знайните и незнайни невино загинали,поздравления за поста .
Милка Григор Василева Says:
януари 30, 2010 в 4:18 pm

Бог да прости загиналите.Благодарение на вашия труд поколенията ще знаят за тях…и за комунистическата низост…
Когато още като дете слушаш за атентата,не си даваш ясна сметка за трагедията,още повече дядо ми Григор Василев е само ранен…По-късно осъзнах зложещата истина…
Влади Says:
февруари 4, 2010 в 9:31 pm

Бог да прости хорицата!
Повече какво да кажа, освен, че по-голямо зло от комунизма светът не познава!!!
Но нали знаете, че рано или късно всеки си го получава!!!
Антония Въжарова Says:
април 15, 2010 в 3:52 pm

Моят прадядо, който е бил свещопродавач в „Св. Неделя“ също е подсрадал- оглушал. На 18.04.2009 год на почти същото място/ Витошка и Позитано/ един комунистически син уби моя племеник. Той беше само на 21 год. Няма по- страшно нещо от комуниста/ и неговия син/ Бог да прости всички жертви на гадния комунистически режим.
16 април 1925 г. « ДСБ ТРИАДИЦА Says:
април 16, 2010 в 7:31 am

[…] […]
Марко Фридман Says:
април 16, 2010 в 11:43 am

МАРКО ФРИДМАН

ДО ЦАРЯ НА БЪЛГАРИТЕ 1925
МОЛБА ОТ МАРКО ФРИДМАН, ОСЪДЕН НА СМЪРТ

Ваше Величество,
Извършено бе едно много тежко престъпление — атентата в черквата «Св. Неделя». Макар и да ме призна фактически за невиновен в пряко нли косвено участие в атентата, под- веждайки нелегалната комунистическа партия, на която бях деен член, по Закона за защита на държавата, като автор на атентата, при все, че няма данни, които да установяват, че партията като организация да е знаела поне за готвения атентат, приемайки делото на няколко луди глави — макар и да няма положителни данни, че това е бил: Централният комитет на партията — за дело на цялата партия, Софийският военен полеви съд ме осъди на смърт и с това и погази основният принцип в углавното право — наказват се умишлено извършените деяния, но не и тези, които и помисъл даже не са имали за тях. Главният военен касационен съд, пред когото обжалвах тази несправедлива по отношение мен присъда; въпреки моето неучастие в атентата, отхвърли моята жалба и потвърди присъдата. Главният военен касационен съд дори не ме допусна да се явя лично, за да защитя своята невинност пред него, въпреки закона, формализирайки се, че не съм бил адвокат.
Ваше Величество,
Тази присъда не бе изненада. Тя се очакваше. Атентатът — едно действително безсмислено и лудо престъпление — възбуди така нареченото «обществено мнение», което поиска възмездие, поиска бесилка. Й те му се дадоха. Ще му се дадат още. Ваше Величество, Аз очаквам смъртта си и много бих искал да кажа на Ваше Величество по отношение така издадената присъда, по отношение бесилките, които се очакват с такава жадност. Но особеното положение, в което се намирам не ми позволява това. Ваше Величество, Моята смъртна присъда е пред Ваше Величество и чака своето утвърждение. Зная — мен ми остават да живея още само няколко часа. И не за да помилва живота ми отправям тази молба към Ваше Величество. На запад, в Европа, гдето и когато убиват, хората не са тъй жестоки и злобно отмъстителни, както у нас, има един, осветен в традицията на вековете обичай — да се изслуша и изпълни последното желание на осъдения на смърт. Затова и се обръщам към Ваше Величество — последната молба на този, който след няколко часа ще трябва да умре. Ваше Величество, Позволете да възкреся в спомените на Ваше Величество един епизод. 14 ноември 1916 год. Този ден французите бяха успели да пробият фронта на Кенали. Французите бяха успели да разбият десния фланг на 12 пехотен полк и като отхвърлиха левия фланг на 23 пехотен полк, с две дружини настъпиха към селцето, гдето беше щаба на 2/8 бригада и от гдето Ваше Величество наблюдаваше боя. Ако французите бяха успели да стигнат шосето за Битоля, то целия 12 пехотен полк трябваше, за да се спаси от плен, да се издави в реката Черна, която течеше зад позициите му. В този критичен момент, 1-ва и 13-та роти на 12 пехотен полк — последната полкова подръжка — се развиха и хвърлиха в контраатака. Командирът на 1-ва рота, тогава подпоручик Ганев Христо, падна тежко ранен още при излизането на ротата му на платото. Командирът на 13-та рота, останал самичък офицер в двете роти, в ротите имаше само по един офицерски кандидат, въпреки почти непреходимия адски преграден огън на французите, поведе във вихров набег ротите, сполучи да събере и организира пръснатите войници от разбитата 2-ра дружина на полка и в ураганна атака на нож обърна французите в бягство. По този начин се спаси полка, избегна се катастрофата. Командирът на 13-та рота за този му «подвиг», както всички тогава го величаеха, макар, че той имаше само голям дял в заслугата за обръщанието на французите в бягство и спасяването на положението не бе възнаграден, при все, че бе представен за награда. Сигур го бяха забравили, както забравиха и другите отличия, за които той бивате представен, както за боевете на Кенали, за които неведнъж са го величаели «герой», така и за другите боеве. Ваше Величество,
Този командир на 13-та рота от 12 пехотен полк, бях аз.
И не за да искам помилване на живота си, си позволих да възкреся в спомените на Ваше Величество този епизод, сигурно отдавна забравен.
Ваше Величество, Осъден съм на смърт чрез обесване. Но не съм осъден за вулгарно престъпление. Моята не виновност в атентата съда я призна. Осъден съм,защото бях деен член на комунистическата партия. Осъден съм, защото от l4 години служих на народа си верно, честно и безкористно — служих му, тъй както смятам, че му служих найдобре. Служих му като верен воин на идеите си. Бил съм като войник винаги на поста си. И искам да умра, както живеех — като войник. Искам да срещна смъртта тъй, както съм я срещал на бойните полета и в Сърбия, и в Македония, и в Тракия — с открити гърди, чакащ спокойно смъртоносния куршум.
Ваше Величество, Позволете на този, който след няколко часа ще трябва да умре, да поиска сега, в последното си желание, наградата за «подвига» си от преди 9 години. Позволете му да поиска за себе си публичното разстрелване вместо обесването. В ръцете на Ваше Величество е правото да помилва осъдените на смърт. Аз не моля за тази милост. Така нареченото «обществено мнение» иска главата ми. Нека я получи, ако може да се задоволи и успокои с нея. За мене смъртта ще бъде също избавление от тежките душевни и други терзания, които преживявам. Аз моля за много по-малко. Във властта на Ваше Величество е и правото да изменява начина на изпълнението на смъртната присъда. Ето за това моля Ваше Величество.
Ваше Величество,
Ваше Величество сам е войник и вижда онова, което ме кара да моля смъртта си с разстрелването. Аз съм убеден, че Ваше Величество ще удовлетвори последната молба на този, който след няколко часа ще трябва да умре. Очаквайки с вяра решението на Ваше Величество, съм с отлично почитание М. X. Фридман

София — Централен затвор май 1925 год.

МАРКО ХАИМ ФРИДМАН
(23март 1892 — 27 май 1925) е роден в Стара Загора. Баща му, учител, е роден в Русия, а майка му — в Румъния. Марко израства в многодетно семейство от 5 братя и една сестра.
Марко Фридман е завършил юридическия факултет в София, но е често уволняван заради комунистическите му убеждения и принуден да работи като търговски служещ, фкрмописец, чиновник. Заедно с други другари редактира еврейския комунистически вестник «Братство» и извършва огромна дейност за приобщаването на еврейските работници и трудещи се към революционното движен и е. Смел, предан па делото, пламенен ора-
тор, Фридман е един от любимите ръководители на Ючбунарската секция на Б К П т . с.).
Toй е несменяем член на партийния комитет в Ючбунар. Избран е за общински съветник на партията в София през 1923 г.
След Септемврийското въстание М. Фридман е един от активните строители на нелегалната организация на БКП. Като член на Централното ръководство на военната организация кръстосва страната, посреща и инструктира дейците от провинцията, организира антифашистките военни сили за предстоящата битка с фашизма.
На 23 март 1925 г. Фридман е потърсен в дома му за арестуване. Три дни след това полицията блокира подстъпите към ул. «Русалка», гдето се намира нелегалната квартира на ЦК на БКП. При завързалата се престрелка Фридман, ранен, успява да се отскубне. Блокадата на София след атентата в Софийската катедрала го заварва в нелегалната му квартира у Адела Николова на ул. «Ген. Паренсов» 53, където е арестуван на 17 април 1925. Пред съда Фридман се държи бойко и твърдо. Неговото последно желание, отправено в молбата м у д о ц а р я , оставанеудовле-
творено. Обесен е публ нчно в местността «Герена» — София
akorcheva Says:
април 16, 2010 в 8:03 pm

Страхотно доказателство – писмо от осъден на смърт подсъдим, който твърди „Признаха ме за невиновен, но сега ще ме обесят.“ Страхотно!

Да се чуди човек на тези зверове, които са осъдили на смърт един масов убиец.

Мале, мале!
едно Ястребинче Says:
април 17, 2010 в 11:26 am

Да не се чудите защо и ние по-късно пострадахме. Съдбата ни, както и тази на много други, беше подписана от червените ни бащи и дядовци, участвали в тази свинщина. Който ни смята за жертви на фашизма, да се опита да се замисли…
ДИМИТЪР ШОПОВ Says:
април 18, 2010 в 10:01 am

МИЛИ БОЖЕ, КОЛКО ОБЪРКАН ЧОВЕК Е БИЛ МАРКО ФРИДМАН ?
Христо Марков Says:
април 19, 2010 в 10:42 am

Наистина недоумявам как последните години се принизява или премълчава въобще ролята на Фридман в атентата. Чел съм част от съдебните протоколи, публикувани в тогавашната преса. Ами Фридман е основният „финансист“ на операцията – той плаща „възнагражденията“ на онези идиоти, които са решили да унищожат част от цвета на нацията, Фридман осигурява средствата за закупуване на взрива от … дядото на сегашния депутат Асен Агов – част от т. нар. единен фронт м/у земеделци и комунисти. Въобще – цялата истина за атентата в „Св. Крал“ упорито се премълчава, прикрива свенливо , уж заради някакви криворазрани „интереси“, а всъщност става дума за поредните комунистически измишльотини, за късната манипулация… Изроди комунистически – как да се простят престъпленията ви ???
Мариана Манчева Says:
май 17, 2010 в 4:05 pm

Здравейте създатели на тези паметни страници. Пряко съм свързана с полк. Дянко Неделчев (при вас е Недялков). Наскоро преглеждах стари семейни снимки и това ме накара да потърся нещо около зловещото събитие от 25та година. Открих ви едва сега . Започвам да издирвам други негови роднини, ако можете помагайте. А колкото за комунистите , наглостта им е безгранична, престъпленията им ненаказани. Но кой да ги накаже, като тези, които трябва да свършат това са пак техни изчадия.
santimento Says:
юли 15, 2010 в 9:30 am

Терористите са били от всички партии + безпартийни. Вижте списъка: Асен Павлов и Петър Абаджиев (пренасят взрива) – Земеделци! ; Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“ – Безпартиен ; Никола Петров пали фитила на взрива – За него няма данни. Просто разследване не е правено. Думата изобщо не е давана на подсъдимите! На 16.05.1925 е извършен атентатът, а подсъдимите са обесени на 27.05.1925г. Разследване, процес, присъди и обесване за 10 дена!!! Това е чисто и просто разчистване на политически сметки. И на база на този „съдебен процес“ всички са 100% сигурни, че са били комунистите? След като шефът на ВО към БКП Марко Фридман пише публикуваното по- горе писмо, на което няма как да не повярваме (той е спасил живота на царя през войната, пък после да организира атентат срещу него?), как тогава се пише историята? Щом са го обесили хората, трябва да е бил виновен. Комунистите трябва да са го направили! Виновни са по подразбиране. Нищо че „Макар и да ме призна фактически за невиновен в пряко нли косвено участие в атентата, подвеждайки нелегалната комунистическа партия, на която бях деен член, по Закона за защита на държавата, като автор на атентата, при все, че няма данни, които да установяват, че партията като организация да е знаела поне за готвения атентат…“. Законите на тълпата са единствените закони по които е обесен Марко Фридман. Тълпата иска мъст! Трябва да има обесени. Какво по силно средство за доказване на вина от това да те обесят заедно с преките извършители? Нищо че няма никакви доказателства! И днес 85 години след атентата ние продължаваме да бъдем жадна за кръв тълпа и да се водим по 10 дневното следствие направено от Кръволока Александър Цанков! За 10 дена не може да се разследва и обир на бакалия, а Цанков успява да „залови“ Марко Фридман (той изобщо не се е крил и не е бягал, защото не е очаквал гръм от ясно небе), да му повдигне обвинение, да направи разследване, да издаде присъда и да я изпълни и всичко това за 10 дена! Представяте ли си колко е бил сигурен Цанков?
Milena Says:
април 23, 2011 в 8:17 am

„На 16.05.1925 е извършен атентатът, а подсъдимите са обесени на 27.05.1925г… и всичко това за 10 дена“

Атентатът е извършен 16.04.
Георги Маринов Кокеров Says:
юли 22, 2011 в 9:35 pm

Сред убитите е и генерал-майор Петър Попов.
Rafal Says:
ноември 3, 2011 в 8:18 am

Не мога да си обясня някои неща. Отворете във Википедия на което и да е от генералските имена жертви в атентата… и ще видите по едно изречение. Роден еди къде и и умрял в атентата …. На някои не е написан и денят и месеца в кайто са родени. Да не говорим че никой няма и хабер как са изглеждали тези хора. Това не са амбулантни търговци а генерали. Интересно защо някой не отиде в Котел или в друг роден град на тези заслужили мъже и да разрови в архивите от турско време ако трябва и да намери поне нещо статистически точно! Имам снимки на гроба на тен. Лолов и съпругата му. Жалка картина. Всички мателни украси и вериги са изтръгнати от ….те за вторични суровини. Явно нямат наследници …. човешка ръка не е пипвала нищо откакто са погребани. За сведение жена му се казва Недялка Стоянова и е починала 20.03.1937. Имам снимки и на гроба на атентатора Фридман. По Живково време му залепили петолъчка със шепа цимент после е махната. Жена му е погребана наблизо. Синът му Карл Фридман 4.1.1923 – 25.11.2004 е в същият гроб. Паметната плоча седи от 1925. Никой не стъпва там … Учудвам се как за много хора не се знае къде са погребани дори … но видите ли за онзи урод наречен ГАГА е написано всичко … и като пукне ще се изпише още толкова. Аз не съм на ничия страна. Кой съм та да казвам кой какъв е! Когато комунистите са убивани от бой по участъците … тези които са го правили са мислили че е за добро. Фридман и другите са сложили бомба със същите „добри“ намерения. Принц Кирил е убит със един вагон хора и хвърлен в дупка от авио бомба. Тогава всеки е мислел че е прав и има право ….да убива … без да разбира кого убива всъщност!!!! А пропо …. гроба на Емил Кюлев не е далече и изглежда величествено …. направен е от лабрадор и диорит и е вечен … също като нрава ни някой някого все да убива …..
Нищо лично … мир за душите на загиналите …
Ж.Войников Says:
декември 7, 2011 в 12:18 pm

Комунистите винаги са били антибългари! И с този престъпен атентат, и по-късно с т.нар. „партизанско движение“, където се проявиха като слепи оръдия на чудовището Сталин. А за престъпленията след 1944 г., трябва томове за да се опишат. В България „антифашист“ и „комунист“ е равносилно на всичко най-долно и отвратително за което може да се сетите!
Георги Кокеров Says:
април 13, 2012 в 1:13 am

97 години след зловещото престъпление на комунистите се намират хора, които оправдават престъплението. Това е ужасно. Ужасно е как могат да се намират субекти (не мога да ги нарека хора), които по един или друг начин да оправдават това масово убийство на невинни хора и комунистическите престъпления въобще. Зловещата същност на комунизма е доказана преди атентата в цяла Европа, потвърждава я атентатът, потвърждават я действията на българските комунисти след 9.09.1944 г. България и българите са длъжни към всички жертви на комунизма българи. Истината за атентата трябва да се разкрие до край и всички честни хора да я научат. Това е дълг пред паметта на жертвите и пред поколенията.
Илко Пенелов Says:
август 20, 2012 в 10:44 pm

Виждам името и на моя прадядо сред убитите – дано това не се повтаря никога повече.
16 април 1925 | ДСБ Триадица - София Says:
април 16, 2013 в 12:49 am

[…] Жертви на атентата от 16 април 1925 […]
Виолета Радева Says:
април 16, 2013 в 9:40 am

Нека този Рафал, който бил на ничия страна, но осъжда „кръволока“ Цанков, защото бил обесил терористите и техния ковчежник Фридман, да върне лентата малко назад и да помисли дали и те, и Фридман са невинни жертви на „фашисти“. Нека първо се справи с фактите: в България фашизъм е нямало. Фашизмът е тоталитарна политическа система, каквато е и комунизмът. По същество, по характеристика те са идентични. Да не говорим, че фашизъм има в Италия, а на Хитлер системата се нарича „националсоциализъм“ и че той се установява на власт и укрепва с изключителната помощ и подкрепа на СССР и на сатрапа Сталин. КГБ подготвя СС службите на Германия. Пари, суровини, опит Хитлер получава повече от щедро от Сталин и КГБ. Още по време на Първата световна война решилият да прави световна комунистическа революция и да завладее целия свят /на първо време Европа/ Ленин организира комунистически пионки, които да разстройват армиите на воюващите държави.Знаем как завършва войната за Русия. А резултатът в България, подготвен и от изтощителната, кръвопролитна война и пробива при Добро поле, е Войнишкото въстание, ръководено от съратника на почитателя на диктатурата, само че селска, Александър Стамболийски – Райко Даскалов, който в Радомир обявява свалянето на монархията и провъзгласява република с министър-председател Стамболийски. Историята на управлението на БЗНС е страница, която не е прочетена както трябва и достатъчно, а е четена пристрастно, затова много неща изглеждат не такива, каквито са всъщност. Но не е тук мястото да бъде обсъждан този период. По-важното е, че с управлението си и похода срещу останалите партии, срещу университета, срещу интелектуалците,срещу градското население, създаването на „Оранжевата гвардия“ Стамболийски предизвиква масово недоволство. Тогава се появяват любимите на комунистите и до днес военни, професионалните превратаджии, сръбски и руски шпиони Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов. Преврата извършват ТЕ. Същите лица извършват преврата и през 1934 година. Пак Кимон Георгиев и Дамян Велчев, заедно с още купени от Москва майцепредатели като ген. Иван Маринов извършват и преврата на 9 септември 1944 г., довел на власт БКП и осигурил й широко поле за кървава жътва. След преврата през 1923 г. и убийството на Стамболийски /ужасно действие, извършено пак от шайка продажни военни/, комунистите, под диктата на Москва, решават да предизвикат метеж, който да ги доведе на власт. Със задачата са натоварени Георги Димитров и Васил Коларов. Историята е ясна. Подстрекателите бягат и спасяват кожи в Сърбия, а разбунтуваните селяни понасят последствията – жертви, арести, затвор. Но и това не е достатъчно на съветските агенти, на безродниците. Създават шайки от разбойници, които започват да тероризират както населението, така и да провокират непрекъснато властта.Резултатите обаче са нищожни. Тогава се ражда пъкленият план за атентат срещу царя. Знаем как се развиват нещата в прохода Арабаконак, как се стига, съвсем преднамерено и целенасочено до опелото в „Света Неделя“, за да се съберат хората, които държат лостовете на властта и с един замах комунистите да овладеят обезглавената държава. За какви „невинни“ комунисти тогава може да се говори? Фридман невинен? Подбудителите никога не са невинни. И Осама бин Ладен не е извършил сам, с ръцете си, нито един от терористичните актове в САЩ и по света, но той ги организираше и финансираше, той беше душата и мозъкът на хидрата, която е още жива и отне човешки животи тази нощ в Бостън, а утре – не се знае къде!
Най-чудовищният атентат в Европа. Проклятието се стоварва над всички атентатори. | Истината.бг Says:
април 13, 2016 в 5:53 pm

[…] Списък на жертвите на атентата (https://edinzavet.wordpress.com/2009/04/14/svnedelia-victim/) […]
Най-чудовищният атентат в Европа. Проклятието се стоварва над всички атентатори. | trophyplus.org Says:
април 14, 2016 в 8:40 am

[…] Списък на жертвите на атентата (https://edinzavet.wordpress.com/2009/04/14/svnedelia-victim/) […]
Zdravka Says:
февруари 18, 2017 в 2:29 am

Ако непредубеден човек чете по-горе написаното остава със следните впечатления: 1) тия, които пишат по-горе принадлежат към две страни, които незнайно точно защо, но НЕИСТОВО се мразят ; 2) омразата винаги е сляпа – мразиш този когото не обичаш и си готов да възхваляваш този когото обичаш. Един съд, за да отсъди нещо правилно трябва най-напред да си отговори на въпроса: КОЙ Е ЗАПОЧНАЛ ПЪРВИ ? Защото както е известно ТРЕТИЯ ЗАКОН НА НЮТОН гласи: „НА ВСЯКО ДЕЙСТИЕ СЕ ПОРАЖДА ПРАВО ПРОТИВОПОЛОЖНО ПРОТИВОДЕЙСТИЕ ПО СИЛА И ПОСОКА“ ! Затова и винаги един съд започва с изясняването на този въпрос !
Винаги в един процес има нещо, което да е ПЪРВО и което поражда ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ !
По същество станалите в България събития след трите войни- Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914-1918) имат характер на една необявена ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. Пита се тогава кой е започнал ПРЪВ тази ГРАЖДАНСКА ВОЙНА в България ! И кой ПЪРВИ е извършил човеконенавистниески действия НЕСЪВМЕСТИМИ С ЧОВЕШКИЯ МОРАЛ ? Съвсем естествено е че на този, който е започнал ПРЪВ ще се отговори с ПРАВО ПРОТИВОПОЛОЖНО по сила и посока ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ ! В това няма нищо учудващо ! Големият въпрос е този, който е започнал ПРЪВ дали е трябвало да започне да го прави и дали си е давал сметка до какво ще доведе това ! Защото стореното вече никога не може да се поправи !
Помним жертвите от атентата в „Св. Неделя“ – zaPernik.com Says:
май 8, 2018 в 1:24 pm

[…] […]
15 въпроса на общинския съветник от ДСБ Марта Георгиева към кмета Фандъкова | Приоритети Says:
януари 2, 2019 в 9:56 am

[…] Списък на убитите и ранените при атентата в катедралат… […]
Коментари: В Деня на жертвите на тероризма да не забравяме Света Неделя | PZdnes | Днес новината си ти Says:
март 11, 2019 в 12:16 pm

[…] атентата в църквата „ Света Неделя“ може да видите на https://edinzavet.wordpress.com/2009/04/14/svnedelia-victim/. При атентата са убити 12 генерали, 15 полковници, 7 […]

ЕДИН ЗАВЕТ